Струва ми се, че от коментарите по повод отминалите избори избягват някои съществени послания на избирателите. Съществени - от гледище на политико-икономическите нагласи.

Гласуването за предпочитаните партии е само най-видимият слой на тези предпочитания, гримът, в който по необходимост се боядисват житейските предпочитания на онези, които гласуват.

Под него има други, по-дългосрочни предпочитания, оценки и традиции, които най-вероятно имат малко общо с оценката за партиите и техните кандидати. Ето какво аз прочитам в гласуването.

1. Очевидно „ГЕРБ" печели най-много доверие от малкото на брой абсолютно мотивирани да гласуват избиратели. При това туй е "партия", изборно движение без ясна засега ценностна ориентация, от която нищо не зависи, а онова, което от нея зависи, нейните хора или не го правят, или го правят зле. Естествено другите партии победители не се раэличават много от ГЕРБ.

2. Такова предпочитание на избирателите далеч не е прецедент, по-скоро точно обратното. Отзад-напред списъкът на странните ходове на избирателите в България е забележителен: „Атака", „НДСВ", една серия придатъци и отцепници от по-големите партии по изборите чак до 1991 г. Както писа един приятел, обяснявайки едни от едновремешните избори в сп. „Икономист": „избирателят в България мисли, мисли и след това често и много самоотвержено избира най-невероятния кандидат".

3. Понеже печели тази партия, очевидно е, че избирателят не харесва онова, което преди сам е избирал. Което ще рече, че самият той има странни и непостоянни схващания за какво става дума на избори. На тези избори, изглежда, ставаше дума за депутати в европейския парламент. Имаше ли нужда да се избират хора със заслуги за членството на България в ЕС? „Не", каза избирателят. А такива, които са доказали, че имат някакъв опит в този парламент или комисията? „Не" - отговори избирателят. Може би са нужни кандидати от партии, които тъй или иначе са на власт, за да пробутат нещо в Брюксел или Страсбург, тамошните власти са важни за живота на населението тук? „Не, и такива не са нужни" - категорично твърди избирателят.

4. Изборът на други хора, които са извън предполагаемите и скрити в тези три въпроса характеристики, означава определен възглед за работата на депутатите в европейския, а и в софийския парламент. За тях се смята, че те не отиват с мандат, мисия или възглед за бъдещи начинания. В очите на избирателя това са чантаджии, които никого не представляват, нищо не вършат и смучат чужди пари за командировъчни, заплати и пенсионни осигуровки. Впрочем, по отношение на европейския парламент това определение на депутата там е доста адекватно. Засега.

5. В тези избори избирателят се държа като ръководител на държавно предприятие или агенция, който изпраща в командировка ту едни служители, ту други, за да не вземе някой да остане невъзнаграден или пък да се облажи прекалено много с пътувания, командировъчни и прочее.

6. „Всекиму по малко, за да има за повече." Избирателят най-вероятно не разбира, че този възглед е цяла политико-икономическа философия. Вместо да се увеличава баницата, за да има повече от нея като се намаляват данъците и квазиданъците - нещо, за което депутатите и тук, и в Брюксел могат да помагат, избирателят предпочита малък или постоянен размер на баницата. Алтернативната нагласа е, че пратениците в Европа ще грабнат от баницата на другите. Затова те пращат нови хора, които са имали по-малко възможност да грабят с надеждата, че като го правят в бъдеще, ще го делят с други, а не с досега облажилите се приятели.

7. Схващането за правителството и народните представители като за шайка грабители също е доста здравословно. Въпросът е обаче в това, какъв е следващият ход в разсъждението. Вариантите не са много: а) понеже грабят, на власт трябва да са едни и същи бандити, б) идват нови бандити, старите си отиват, новите грабят, в) на бандитите от правителството им се връзват ръцете, за да грабят по-малко. При „а" грабещите имат интерес да грабят по-дълго, затова ще оставят ограбваните да произвеждат повече. При „б" новите ще грабят повече и по-бързо, поради риска да бъдат сменени. При „в" у ограбваните ще остава повече за по-дълго време. Избирайки средния вариант избирателят се държи или като идиот, мазохист и самоубиец, или предполага, че когато тези грабнат от немците и дадат на нови приятели, общото богатство на селото „България" ще се увеличи.

8. От изборите следват няколко печални извода относно рисковете, на които и в бъдеще българските избиратели ще излагат своя и на другите живот и благосъстояние:

Разбирането им за европейския парламент, Европа и местната политика е доста ограничено.

Тези разбирания ще подкрепят и за бъдеще неразумна политика.

Така ще бъде докато не се опарят още веднъж като през 1995-1997, след това ще се вразумят за няколко години, докато не се повтори пак същото.


Красен Станчев

Статията е седмичния бюлетин на Институт за пазарна икономика Преглед на стопанската политика.

Отново старата непродуктивна елитистка псевдоинтелектуална проповед за "тъпия електорат, който е виновен за всички беди". И какво предлагате всъщност г-н Станчев - доколкото става ясно от вашия текст вие едва ли сте далеч от идеята "да уволним тъпите необразовани и нерационални избиратели, които не правят каквото трябва когато трябва, както аз смятам за добре". И да заменим принципите на представителната демокрация, като всеобщото избирателно право (защото де факто атакувате именно тях), с някакъв по-елитарен, корпоративен, "пазарен" модел? Дълбоко и трайно разочарован съм от вас!

Анонимен,едва ли ще наречеш умни пенсионерите,които ако не беше паднал Виденов съвсем щяха да изчезнат с пенсиите си от по няколко долара.Няколко години по-късно тия същите пенсионери пак гласуват за същата партия която щеше да ги измори от глад.

Ааааа сетих се.Не са тъпи пенсионерите,ами поради възраста си много забравят.

Подобно разсъждение може да се направи и за кресливия Гуру дето се правеше на мъж на магистралата пред едно невъоръжено момче и болния му дядо.Ония същите дето били еврейски агенти и му готвели атентат.:-)

nio, аз съм напълно съгласен с вашия коментар, но не мисля, че е адекватен на моя пръв анонимен постинг. А и това не прави разсъжденията на г-н Станчев за неадекватността на електората по-уместни или по-продуктивни. Подобни интелектуални мрънкания, че не можело и "куцо и сакато" да определя бъдещето на страната чрез всеобщо избирателно прави, са до болка познати от хилядолетия. Въпросът обаче е каква е алтернативата?...Та когато някой, колкото и авторитетен и интрелигентен да е, изплаква мъката си от нещо, но не прави дори елементарен опит да загатне за разумна, според него алтернатива, става дума за безпомощно мрънкане и нищо друго! Питам ви аз, какво да правим със скапания "неадекватен" (и т.н.) електорат? Да го уволним, да го изселим, да си внесем нов, или да въведем, примерно имуществен, образователен, интелектуален (IQ test), генетичен или какъвто друг избирателен ценз ви хрумне? Просто питам, не се заяждам. Когато си недоволен от нещо, трябва да знаеш поне какво би те направило доволен...

Това е факт, който човекът онагледява с примери ясничко и просто. Ами бил интелектуалец. Трябва ли да си скъса дипломата?
Не казвам, че знам решение, но проблемът трябва да се признае. Не ми се слушат приказки за "мъдрия" български народ.