Замисляли ли сте се някога от къде извира идеята за прогресивното данъчно облагане? Защо едни хора са длъжни да отделят по-голяма част от своя доход в полза на общото благо? Защо наказваме богатите, затова, че са осмелили да бъдат ... богати?

Изворът на този начин на мислене е колективизмът. Тук не става дума за крайните му проявления, под формата на социализъм или комунизъм, а за колективизма залегнал в основите на почти всички политически системи по света.

Идеологията на колективизма е много проста: Между хората не трябва да има сериозни разлики в икономическо отношение. Никой не трябва да бъде неприлично богат. Никой не трябва да изпада в крайна бедност. Трябва да затворим пропастта между бедни и богати. Нека да приветстваме „икономическата справедливост”!

Това е една наистина силна идея!

Това е една наистина разпространена идея!

Това е една много лоша идея!

„Пропастите” – или разликите – са присъщи за човечеството. Искаме ли да затворим „красивата пропаст” и да направим така, че всички жени да си приличат? Искаме ли да затворим „талантливата пропаст” и да превърнем всички певци и артисти в посредствени?

В един свят без „пропасти” всички ще бъдем еднакви. Всички ще бъдем от един пол. Всички ще знаем едни и същи неща. За какво ще си говорим? Всички ще имаме еднакви професии и умения. Това означава и еднаква работа. Всички ще имаме еднакви почивки и празници. Шест милиарда човека играещи волейбол – по 3 милиарда в отбор. Идеята за свят в който всички си приличат – по отношение на богатството или каквото и да е било друго – е илюзия за глупаци.

Но идеята да затворим пропастта между бедни и богати е не само глупава. Тя е неморална, защото е обвързана с една лъжа. Представата за икономическото равенство се основава на една стара заблуда относно икономиката, произлязла от т.нар. „лошо икономическо мислене”. Идеята, че богатството е фиксирано и икономиката е някакъв „нулев сбор”. Или казано по-просто, ако аз си позволя да изям повече от едно парче пица, някой друг ще остане гладен и ще ме гледа лошо. Само че богатството се базира на производителността. А без производителност нямаше да има нито икономика, нито икономическо мислене (независимо дали добро или лошо), нито пица, нито каквото и да било друго. Щяхме да седим и да се взираме в камъните, а по някое време може би щяхме да почнем и да ги ядем.

Богатството се базира на производителността, а тя пък може да се увеличава. И в това отношение е пословично „разтеглива”, както изтъква и Агнъс Мадисън в „Преглед на световната икономика от 1820 до 1992 година”. Мадисън е проучил  икономическия растеж след 1950 г., а също и всички статистически данни и експертни оценки, имащи отношение към темата. На тази основа е изчислил, че до индустриалната революция въпросният растеж е бил меко казано мижав. Превърнат в щатски долари от 1990 г., световният БВП на глава от населението – или стойността на всичко, произведено на Земята – е нараснал от $ 566 през 1500 г., до $ 667 през 1820 г. Това ще рече, че през този период световното богатство се е увеличавало с около 30 цента годишно.

След индустриалната революция обаче става някакво чудо. Общият БВП на света скача от 695 милиарда долара през 1820 г. на почти 28 трилиона долара през 1992 г. През тази година планетата е разполагала с абсолютно същото количество обработваема земя, както и през 1820 г., но с доста по-малко природни ресурси. А за същият период населението е нараснало от милиард и нещо на близо 5,5 милиарда души. Но дори и при това положение световният БВП е скочил от $ 667 на $ 5 167 на глава от населението. Тоест благоденствието се е увеличило средно с 26 долара годишно. И общото ни богатство се е увеличило сто пъти по-бързо в сравнение с времената до индустриалната революция.

Мадисън продължава своето изследване и досега, като данните за годините 1992 – 2003 са поразителни. За 11 години световният БВП скача от 28 трилиона долара на 40 трилиона, а населението се увеличило с 0,7 млрд. души! БВП на глава от населението скача от $ 5 167 на $ 6 477. На долната графика са показани данните за БВП на глава от населението в развиващите се райони за втората половина на 20-ти век. Това са районите, където все още има хора, живеещи в крайна бедност или иначе казано, с по-малко от един долар на ден. От тези данни ясно се вижда, че на света няма населено място, което да обеднява. Богатите стават по-богати, а бедните стават ... по-богати!

 

БВП на глава от населението 1950 – 2000 година:

Източник: „Historical Statistics for the World Economy: 1 – 2003 AD”; Angus Maddison (1990 International Geary-Khamis dollars)

 

Така че, ако богатството не се дължи на някаква световна епидемия от джебчийство и това, което те прави по-богат, не ме прави по-беден, трябва ли изобщо да се притесняваме за т.нар. „справедливост”? Ами не трябва!

А именно тази „икономическа справедливост” обуславя прогресивното данъчно облагане, като основен инструмент за преразпределение на богатството от богати към бедни. Да, но след като е очевидно че богатите са изцяло отговорни за своите пари и не са ги спечелили за сметка на някой друг, защо е това преразпределение? Това справедливост ли е или обир?

Справедливостта е тема, наситена с огромен емоционален заряд. Трудно е да се изгради политическа структура, гарантираща някаква икономическа справедливост. Земната карта е изпъстрена с много неуспешни опити. Като основа на политическата система, т.нар. „справедливост” не може да бъде никаква добродетел. В това отношение Стария завет е напълно ясен. Да, Библията може да не изглежда особено надежден източник за икономически изследвания, но нека се опитаме да осмислим – от икономическа гледна точка – Десетата заповед.

Първите девет се занимават с теологически принципи и общественото устройство. Не трябва да си правиш кумири, да крадеш, да убиваш и т.н. Да, това си е справедливо отвсякъде. Но ето че идва и десетата: „Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти”

Ето основните правила на Господ Бог, които трябва да спазваме в своя живот – един съвсем кратък списък от свещени задължения и морални предписания, в който изведнъж се появява и това: „Не завиждай за кравата на комшията”.

Това пък защо?! Защо Господ, които е трябвало да каже на Мойсей само десет неща, е избрал да включи между тях и „по-особеното отношение” към домашния добитък на съседите ти? Защото тази заповед е изключително важна за благосъстоянието на което и да било общество. С други думи, ако ти се е прищяло апартамент, кола или просто пица, няма защо да се сърдиш на комшията, че си ги има тези неща, ами запретни ръкави и се сдобий със свои! Десетата заповед съдържа и едно послание към колективистите, обсебени от идеята за „справедливост”. Към хората, които са убедени, че благата трябва да се преразпределят по какъвто и да е било начин. Към хората, които мислят, че богатите са задължени на бедните. Към хората, които са отговорни за системата на прогресивното данъчно облагане. Посланието е съвсем ясно и недвусмислено: Вървете по дяволите!

Ако искаме целият свят да е богат, трябва да заобичаме богатството. Бедни и богати трябва да се третират като равни и да забравим преразпределението. Това предопределя и наличието на плосък данък. Да, разликата между „изобилие” и „оскъдица” поражда един много сериозен проблем, но проблемът не е в самата разлика, а в бедността. Иначе богатството е нещо хубаво.

И вие го знаете, особено ако става дума за вашето лично богатство. Ако забогатеете, това ще е нещо велико. Ще обогатите не само своя, но и живота на цялото си семейство. Това ще ви даде възможност да осигурите образование за децата си, да пътувате и да опознавате света. Да инвестирате в стойностни неща. Да давате пари за благородни каузи. Да помагате на приятелите и съседите си. На ближните. Просто животът ви ще стане по-добър, ако забогатеете. И животът на тези около вас ще стане по-добър. Да, вашето богатство е нещо хубаво. А тогава защо и богатството на всеки друг да не е нещо хубаво?!

 

* Статията се базира на изказване на Пи Джей О’Рурк на конференция на Института Кейто в Шанхай, Китай; 1997 година. По-късно тази реч намира място в неговата книга – шедьовър „Изяж богаташа – някои наблюдения върху икономическото неравенство в света”. Книгата е издадена на български език.

Патрик Джейк О’Рурк е един от журналистите с най-голяма читателска аудитория в САЩ, определян от „Уолстрийт Джърнъл” като „най-забавното перо на Америка”.

 

Аз като простоват либертарианец и почитател на Австрийската школа бих казал, че идеята изобщо за данъчното облагане е престъпна и наказуема. Едни хора, озовали се на едни места по един доста мъгляв механизъм, вземат от моя доход, от това което аз съм произвел, и ми обясняват, че знаят по-добре от мен за какво искам да бъде похарчен този доход. В този смисъл прогресивното облагане е просто "по-грозното" лице на двуликия Лорд Волдемор от "Хари Потър и Философският камък" -- едната му физиономия е по-симпатична от другата, но като цяло е пълен гадняр, който се опитва да ти свети маслото и да ти изпие живеца...

Но както се казва, за да започнем от някъде -- например flat 5% :-)

Петър

30% данък на човек който взема 300 лева е повече от 30% на човек който взема 3000 лева ... няма защо да се обяснява даже.
Да има случайно някъде разлика в данъците между бедни и богати фирми (говорим за корпоративен данък а не за дод на някакви пършиви ЕТ-та).

Май смятате като Ma and Pa Kettle (http://www.youtube.com/watch?v=cydcnQf0usg).

А говорим за ДОД. Няма ЕТта, ООДта и тем подобни. Айде сметнете ДОД на лице с 300 лв заплата и на такова с 3000, а може да добавите и осигурителната тежест като данък, щото си е такъв. Я и аз да го сметна... а , верно на 300 лв се плащат повече данъци отколкото на 3000! :-)

Поздрави - Петър

И дори предлагам опростена формула в един термин - "рекет". Характерно за рекета е това, че насилствено взима от всеки, по колкото може, без да го убие, за да даде и следващия път.

Забележете каква е логиката при комисионните - колкото по-голям е гросът, толкова по-малък е процентът на комисионната. За рекламни агенции, например, тя е 15%. За недвижими имоти - 1-2%. Защо при данъците е обратно? Защо човек, който е платил заплати, внесъл е осигуровки, начислил е данъци печалба и ДДС, накрая трябва да бъде обрулен и в личните си доходи? Много просто - защото има. А от кого можем да грабим? От този, който има, не от онзи, който няма. Нали не е сложно?

Hello.
My name is blessing ukwa, iam an africa girl,i read your profile today it was so good to me.i feel you are the only one missing in my entered life so i desided to stop on it and let you know that i am interested to be a friend first.i also believe that coming to you will be a probabilty of meeting that very thing that has been lacking in my entered life.please contact me at my email adress (blessing_1ukwa@yahoo.com) i am a girl with respect and responsible,i respect people also and believe if you contact me,i will give you a full introduction of my self okay. i hope to hear from you soon. Remember, all the darkness in the world, can-not put out the light of a single candle as long as the light of love shines bright in your heart,and (Remeber the distance or colour does not matter but love matters alot in life)
cares for my future love
blessing baby

Много тънко се измъкваш от реалноста :) шапка ти свалям.
Въпроса въобще не е на тази платформа, на която го поставяш. Никой не наказва богатите за това че са се осмелили да бъдат богати, а за това как са станали богати ( и все още стават) и с какви механизми задържат това си положение.
Искаш ли да ти кажа как :) но ти много добре знаеш, но не го признаваш.
Защо в България се поддържа този нисък стандарт на живот (ниска покупателна способност) и за повечето е на границата на оцеляването. И най - интересното е че са промили мозъците на повечето хора, като са им вменили че това е нормално, че доходите не може да се увеличат.
ЕЙ ХОРА , ТОЧНО В МОМЕНТА РАБОТОДАТЕЛИТЕ МОГАТ ДА УВЕЛИЧАТ ДВОЙНО ЗАПЛАТИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ, БЕЗ НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ. нЯМА ДА ГО УСЕТЯТ ДОРИ.
Но защо не го правят? Сега ще ви кажа - защото няма причина да го правят.
Ако има начин , дори ще им работите без пари. Това е идеалния вариант за тях.
Нали занете какво е ставало в Щатите по времето на стачките ... или не знаете. На стачкоизменниците са им чупили ръцете и краката.
Правете си изводи.

Какво е "грабеж" ?
Наказателен кодекс Раздел II Чл. 198.
(1) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.
3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ

Та се питам дали някой си плаща доброволно данъците или заради употреба на сила или заради заплаха от употреба на сила от страна на държавата

PETER

Много добре си привел тези извадки от закона.
Много добре оплетена паяжина. Били глупави ли , хм, много добре знаят какво правят (законотворците имам впредвид).
Като казах "държавен рекет" в предишното си мнение , имах точно това впредвид.
"PETER" много добре го е написал с извадки от закона. Но евала, дано има повече осъзнати хора като него !!!