След като реших да посетя някоя и друга лекция в любимия университет, за пореден път се убедих, че лично за мен те са безполезни, безсмислени и губене на време...в състоянието, в което са днес. Няма да се учудя, ако бъда скъсан на изпит заради апатията или лошото настроение на преподавател. Липсата на стимул в сферата на средното и висшето образование предопределя краха на продукта в края на поточната линия – младия човек. Според Andrew Coulson качеството на образованието, в крайна сметка, се дължи на нивото на:

• контрола от страна на родителите над образованието на ученика, защото те са най-заинтересувани и загрижени за неговото развитие;
• конкуренцията между училищата/университети, която увеличава ефективността и намалява производствените и потребителските разходи;
• рестрикциите/регулациите от страна на държавата и автономността на училищата;
• финансовото участие на родителите;
• стимула за печалба/развитие/класация.

Американският институт „Кейто”* предоставя едно интересно изследване, което се основава на социално-исторически и емпирични резултати, че пазарите за образование подобряват качеството на обучение. В общи линии свободен пазар на образование е система, в която:

o родителите решават какво, къде, от кого и колко дълго техните деца ще бъдат обучавани;

o училищата(о) стават публични/частни, а не общинско или държавно контролирани;

o всеки, който иска да отвори училище, има това право и педагозите имат абсолютен контрол върху избора на материала, преподавателските методи, часовете на ден за преподаване;

o образованието се “заплаща”: най-популярна засега остава ваучерната система;

o както всеки един друг свободен пазар, стимулите предполагат иновации и стремглаво развитие на сектора.

Въпреки че дори в момента има частни училища в България, не можем да говорим за свободен пазар, защото те трябва да се конкурират с високоразходните и “безплатни” общински и държавни училища. Да не забравяме, че плащате съответния данък, дори ако вашето дете се обучава в частно училище.

Въпрос на избор е да избереш своето училище, но качеството е приблизително едно и също заради монополизацията от страна на МОН. В абсолютно свободния пазар няма никакви бариери и регулации, освен може би задължението ученикът/студентът да покрива някакви минимални и базови изисквания на изхода от образователната степен. Производителите (преподавателите и техните мениджъри) са най-ефективни, иновативни и отговарящи на търсенето на потребителите, когато имат съответните стимули. Тоест, печалбата от това да привлечеш повече, (и може би по-платежоспособни купувачи на продукта), се постига с усилия и средства за развитие на желания от купувача продукт. Факт е, че в нашата страна се говори за недостиг на квалифицирана работна ръка, особено във високите технологии, но въпреки това не се прави много, за да се променят учебните програми във водещи наши университети, именно заради липсата на стимул.

Въпреки че ваучерната система е адекватна алтернатива за автономност от сегашното финансиране от общините и държавата, качеството на образованието може да бъде допълнително подпомогнато със странични средства – чрез благотворителни организации (по примера на Щатите) или заеми, които биват изплащани след като образованието бъде завършено (по примера на Англия). Цената на образованието не би трябвало да се промени за крайния потребител, а напротив, да се намали при съкращаване на неефективните разходи в един свободен пазар.

Милтън Фридман потвърждава едно отдавнашно наблюдение, че ние най-много внимаваме, когато харчим наши пари за себе си, по-малко внимаваме, харчейки чужди пари за себе си и най-малко внимаваме, харчейки чужди пари за някой друг. В България, в момента, парите за образование са скрити в общите данъци и държавата се разпорежда напълно непрозрачно с тях. По дълбоко социални причини бихме могли да предположим, че родителите искат най-доброто за децата си и ще инвестират внимателно в тяхното бъдеще, когато те разполагат с тази пълна свобода за избора на тяхното бъдеще.

Не би трябвало да е изненадващо, че според „Кейто” нито в Щатите, нито в Европа (Холандия, Швеция) има напълно работещ пазар на образованието, въпреки въвеждането на ваучерна система (донякъде все още експериментална), но тези страни най-много се доближават до идеалния случай на конкуренция. В момента у нас държавата е прекалено силна, за да се отдръпне от ключов сектор като образованието. Извършването на реформи обаче не търпи отлагане, защото след присъединяването ни към ЕС вече има страни, които предлагат безплатно образование за българските граждани (Дания, например) и с предлаганото качество може да стане така, че нашите любими университети да останат без студенти. А това означава по-малко преподаватели, по-малко университети, по-малко чиновници.

Методи Лазаров, стажант в ИПИ и студент в СУ “Климент Охридски”, специалност Икономика

* The Cato Education Market Index. Full Technical Report by Andrew J. Coulson with advisers
James Gwartney, Neal McCluskey, John Merrifield, David Salisbury, and Richard Vedder, December 14, 2006



Статията е от Прегледа на стопанската политика на ИПИ.

да,всички правят доста формално обучението.поради липсата себераздаване и почти непрекъснато сравняване кои джобовете влизат най-много пари-собствен или чужди.

По някаква случайност и аз съм студент в СУ, с тази разлика, че специалността ми е Стопанско управление; напълно подкрепям твоето становище, още повече, че утре имам изпит по счетоводство, на който е много вероятно, поради голямата си взискателност, да ме скъсат. Проблемът е там, че аз със счетовдство няма да се занимавам и нямам желание, обаче не ми се дава ИЗБОР!!!

Всеки икономист трябва да има представа от счетоводство. Аз завърших МИО, и все пак лекциите по счетоводство си останаха едни от практически най-полезните в образованието ми. Успех на изпита :)

Преди време писах малко за силната нужда от реформа в средното образование (макар и доста зле структурирано и написано мисля че назовах няколко основни проблеми). Сега тук доста успешно се напипва пулса на проблемите с висшето образование и се дава разумна алтернатива.

По стечение на обстоятелствата може да ми се наложи да се върна към българските висши учебни заведения (в момента имам щастието да уча в един от добрите бизнес колежи в САЩ, макар и да не съм доволен от предложеното ниво за тези пари). Определено пазарът на образованието налага иновациите много по-бързо - и в технологията на преподаването, и в базата, и всичко.

Но пък се стига до една неприятна крайност - тук се държи ниско ниво, за да може всички да се справят - целта е ясна - колкото по-дълго останат да учат тук, толкова по-дълго ще си плащат. Примерно в Stanford трудно пишат A (6), но никога не пишат F (2), което естествено довежда до това много случайни и некадърни хора да завършват успешно тези университети.

Но да се върна на българското образование - определено трябва да се промени почти всичко. Първо, преподавателят не е там, за да демонстрира своето превъзходство, а да бъде медиатор между студентите и знанията за областта, в която преподава. Т.е. дори и най-глупавият въпрос заслужава внимание и отговор. Преподавателите трябва да бъдат достъпни за въпроси и консултации през целия семестър (естествено по регламентиран ред) и да работят заедно със студентите, които имат по-големи интереси или пък изостават по една или друга причина. А това за късането по норматив или настроение съвсем да го забравят... Не знам как е регламентирано оспорването на оценка в българските ВУЗ, но тук системата работи и от едно оспорване може реално да се постигне по-добър резултат за ученика без след това да му се "връща" до края на образованието му.

leftismer: липсата на избор на предмети също е много голяма грешка и проблем според мен. Аз тук избирам какво и кога да уча, но все пак има една задължителна рамка - аз уча Business IT, но също трябва да уча Финанси, Счетоводство, Статистика, Основи на икономиката и т.н. Това са така наречените core предмети и наистина с какъвто и бизнес да се занимаваш трябва да имаш идея от някои неща - иначе не можеш да си ефективен мениджър.