Преди няколко дни заместник председателят на Българската стопанска камара г-н Камен Колев съобщи за медиите, че според проведено от БСК проучване около 280 млн. лв. са дадените подкупи в системата на обществените поръчки през 2005 г. Според същото изследване исканията за подкуп спрямо предходната 2004 г. нарастват от 15 на 22%, а сключените договори, без спазване на предвидените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) процедури, са на стойност 65 млн.лв.
Както е ясно, точни изчисления на нерегламентираните плащания не са възможни първо поради факта, че трябва да се разгледа определена извадка и второ, дори да можеха да бъдат обхванати в цялост, няма гаранция, че посочените данни биха били достоверни. Предвид тези трудности, стойностите посочени от БСК могат да са и по-ниски, но най-вероятно са по-високи.
Следващата таблица показва абсолютния брой и стойност на договорените обществени поръчки за 2005 г. според официалните данни:
Ако стойностите, посочени от БСК са близки до реалните, то това означава, че около 8,5% от разходите за ОП са подкупи. Не толкова важна в случая е сумата на подкупа, колкото фактът, че той съществува. Тези над 280 милиона лева освен като подкуп, трябва да бъдат разглеждани и като своеобразно завишаване на предлаганата цена, понижаване на качеството на изпълнението или и двете. Това е така, тъй като средствата “предвидени за администрацията” реално представляват допълнителни разходи за бизнеса, които разбира се, се калкулират предварително. С други думи най-малко с размера на тази сума е ощетена държавната хазна (т.е. данъкоплатците).
Подобни, все пак без конкретни цифри, са заключенията и на Световната банка – корупцията в системата на обществените поръчки в България се повишава. За периода 2002-2005 г. нейният обхват не само, че не намалява, а точно обратното, – бележи едно от най-големите нараствания в цялата група от общо 32 изследвани страни. Докато през 2002 г. сме били в равностойно положение със страни като Латвия, Унгария и Полша и далеч по-добре от Румъния, сега сме в много по-неблагоприятно положение спрямо тях – в първите три страни корупцията не нараства, а в северната ни съседка тя рязко спада.
В същото време, според експертите на Световната банка, доближаваме 25 %-ната граница, което означава, че почти всяка четвърта фирма (според БСК малко над 1/5 – 22% са поисканите подкупи) е плащала на някой, за да спечели договор за изпълнение на обществена поръчка. Поради не особено комфортното естество на подобни анкетни въпроси, много е вероятно процентът да е още по-висок.
Някои основни причини, това да е така:
• Основните процедури за възлагане на обществена поръчка са четири. Три от тях, с изключение на откритата, предоставят на възложителя възможността в по-малка или по-голяма степен да влияе избора на доставчик на базата на не особено обективни критерии. Процедурите, които позволяват това са следните:
- Ограничена процедура;
- Състезателен диалог;
- Процедури на договаряне;
• Процедурата “състезателен диалог” е въведена с последните промени в ЗОП по-рано тази година. Това е крачка назад по отношение прозрачността на системата и мерките, които биха спомогнали за ограничаване на условията за възникване на корупция;
Законодателят е предвидил тази процедура да се прилага само при сложни договори, когато възложителят не може да дефинира техническите спецификации на корупцията. Въпросът тук е кога дадена поръчка може да се приеме за достатъчно сложна, че да се оправдае една относително непрозрачна процедура, както и ако възложителят не може да определи какво точно иска, как изобщо да приемем, че след сключването на договора ще бъде доставено нещо, ползата от което би надхвърлила похарчените пари на данъкоплатците. Още повече, че самият възложител (агенция, комисия, министерство и прочие) не е могъл да каже точно какво иска.
При състезателния диалог, когато се стигне до оценката на офертите, прието е водещ да бъде показателят “най-изгодна оферта”, а не, което е по логично при сравнимо качество и параметри – “най-ниска предложена цена”. Очевидно е, че категорията “най-изгодна оферта” може да има много измерения, различните възложители да оценяват нееднакво, както и един възложител да променя оценъчните критерии, когато намери за добре. В този смисъл, процедурата и нейното практическо приложение съставят част от условията, които предопределят наличието на корупция.
• Сключените договори, така, както са сключени не са публично достояние; наистина част от клаузите от тези договори се публикуват в Регистъра на обществените поръчки, но законът не казва ясно и недвусмислено точно какво трябва да съдържа тази информация (а и това не би било нужно в случай, че договорите бяха достъпни; тяхната информационна стойност е несравнимо по-голяма, съпоставяйки я с факсимилните извлечения, които се предлагат в момента);
• Друг недостатък е отсъствието на каквато и да било информация относно качественото и количественото изпълнението на сключените договори. Такава информация се появява периодично в медиите, но само за много ограничен брой случаи и то само ако има те са се превърнали в скандални.
Ако не бъдат предприети никакви мерки със сигурност може да се твърди, че:
1. Корупцията в системата на обществените ще нараства в относително изражение – установяването и разработването на умели (пък и не толкова умели) корупционни практики изисква определено “техническо време”;
2. Корупцията ще нараства и в абсолютно изражение основно по две линии:
• Именно по ЗОП ще се разпределят средствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС; очаква се след членството на България, сегашните около 3,5 млрд. лв., които минават през системата да нараснат до около 10 млрд. лв.
• Тенденцията за ненамаляване на държавното участие в икономиката (над 40%), създаването на нови публични тела, както и увеличаването на бюджетните служители, води след себе си и по-висок дял на разходите, част от които са по ЗОП и НВМОП
Споменатият анализ на Световната банка, отчитащ нарастване на корупцията при обществените поръчки, потвърждава горните разсъждения.
Велико Димитров
05.11.2006 16:49
2004г. ,тогавашния шеф на агенцията Бисер Ялъмов в хода на конкурса подмени ценовите оферти за да спечели НОЙЗИ, по късно той бе уволнен скандално заради взимане на рушвети при категоризирането на туристически обекти по морето.
В началото на тази година, два дни след назначаването на Ал Джабури за председател на агенцията по туризъм, след три месечно противозаконно отлагане на конкурса същия бе проведен и отново спечели НОЙЗИ - РЕКЛАМА И ДИЗАЙН с цена ТРИДЕСЕТ ПРОЦЕНТА ПО ВИСОКА от цената на следващата оферта. При изграждането на щанда в Берлин , тази пролет, НОЙЗИ-реклама и дизайн, не спази изискванията според сключения с агенцията договор, като изгради стария си проект от предишната година, без ЛСД екрани, както бе поела ангажимент, според договора.
Въпреки недоволството на участниците от щандовете в Москва и Киев и развалянето на договора между Нойзи и Агенцията, с плащане на неустойки от страна на Нойзи, на проведения конкурс за реализирането на българските щандове за Лондон 2006 и за борсите през 2007, отново бяха дадени от Ал Джабури на Нойзи, въпреки че конкурса за проект бе спечелен от фирма КРЕА. Според запознати професионалисти проекта на фирма КРЕА е бил класи над този на НОЙЗИ - ДИЗАЙН И РЕКЛАМА.
Това, обаче не попречи на Ал Джабури и неговите подчинени далавераджии отново да направят така, че да спечели НОЙЗИ, а те да си вземат процентите от това. Ал Джабури въобще не го интересува, как изглежда българския щанд. За него е важно да прави своите перманентни екскурзии в чужбина, да взима процентите от обществените поръчки, да ги дели с вишестоящите свои наставници.
КРАЙНО ВРЕМЕ Е ПРОКОРАТУРАТА ДА СЕ НАМЕСИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
#7 WOW, ВЕРНО ЛИ ТАКАВА БИЛА ДАЛАВЕРКАТА
