Тази седмица парламентът гласува на първо четене внесеният законопроект за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство. Както вече сме коментирали, това е поредният опит да се създадат пречки в един отрасъл. Прочитайки бегло представения проект правят впечатления няколко неща: 1.        Няма сметки как този закон ще се отрази на сектора – дали ще се подобри качеството, дали ще е по-сигурно строителството, дали няма да стане по-скъпо ако се окаже, че част от сега действащите фирми няма да отговорят на заложените изисквания и т.н. 2.        Няма посочени ясни основания за наличието на такъв закон - в мотивите на проекта се казва „Обществената значимост на дейностите, свързани с извършване на строителство, е безспорна – те обуславят в значителна степен качествата на урбанизираната среда, в която протича животът на човека. Това налага регулиране на професионалните дейности в тази област с цел да се защитават както обществените интереси за сигурността и качествата на строителството, така и интересите на представителите на съответните професионални общности.”  Никъде няма никакви данни примерно за брой на инцидентите, причинени от некачествено строителство; профил на квалификацията на лицата, които извършват строителни работи, от който ясно да личи, че тя е ниска, и др. подобни. Няма нищо подобно. Липсват и каквито и да е сметки, дори приблизителни, как членството в камарата ще подобри качеството. 3.        За да се впише в регистъра, всяка компания ще трябва да представи 11 документа – въобще не е ясно за част от тях как ще гарантират три от петте цели, които си поставя закона, а именно „защита на интересите на гражданите, държавните и обществените органи и организации, ползващи строителни услуги”, „подобряване управлението на строителната дейност” и „повишаване отговорността на строителя за постигане на съществените изисквания към строежите и повишаване качеството на изпълнение на строежите” 4.        В проекта се предвижда създаването на Конфедерация на строителите в България, на която се предоставят значителни правомощия – да води регистъра, да налага глоби (от 10 000 до 50 000 лв.) и др. подобни, което я превръща в силен регулаторен орган за отрасъла. 5.        Повечето от изискванията за вписване в регистъра са меко казано непосилни за част от фирмите в бранша без това по никакъв начин да означава, че предлагат по-ниско качество услуги. Става въпрос за строежи от първа и втора категория и изисквания като „средносписъчна численост на персонала - не по-малко от 50 души за предходната година”, „нетни приходи от продажби за предходната финансова година - не по-малко от 1 500 000 лв.” и „балансова стойност на дълготрайните материални активи за предходната финансова година - над 200 000 лв.”   Можем да продължим с анализа и за съжаление изводите няма да се приятни. Единственото „хубаво” нещо от целият законопроект за мен като анализатор е чл. 17. (1) „Централният професионален регистър на строителя е публичен и до него се осигурява достъп, включително чрез интернет.” Всеки, който се е опитвал да прави каквито и да е анализа на сектора знае колко малко и ограничена е информацията, която може да се събере. Това обаче по никакъв начин не е основание за налагането на такива изисквания и регистрационен режим. Затова отказвам да приемам, че всеки здравомислещ депутат би гласувал такъв законопроект. Ако има такива в българския парламент, разбира се....


Светла Костадинова  
 

повече, толкова повече!
Нали трябва да има фирми индиректни подизпълнителни и какви ли не дебеловрати дедовци да гушкат кинти ;-)