Повратната точка от най-новата история на Чили е  краят на 1973 г., когато след военен преврат начело на държавата застава ген. Пиночет. Управлението на военната хунта се характеризира с диктатура и потъпкване на човешките права, но тогава се правят и първите стъпки за реформиране на икономиката. Радикалните мерки са неизбежни поради тежкото състояние на страната - бюджетният дефицит достига 20% от БВП, централната банка започва да печата пари и инфлацията ескалира до 500%. Появява се недостиг на основни хранителни продукти, опашките през магазините се увеличават с всеки изминал ден, сивият сектор се разраства, а населението обеднява все по-бързо.
Стабилната фискална политика и пропазарните реформи извеждат страната от мизерията и я нареждат сред най-бързо развиващите се икономики не само в Латинска Америка, но и в света. През 2006 г. Чили вече е на 1 място в Латинска Америка и на 14 място от общо 157 държави по показателя "икономическа свобода" според индекса на фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл". 
Ще се спрем на най-важните и мащабните от реформите, осъществени в Чили през последните 25 години.

 
Отворена икономика и свободна търговия 
 
Краят на 1973 г. заварва икономиката силно протекционирана от трети страни и  практически затворена за внос на много стоки. Номиналната митническа тарифа се движи в границите между 105% и 750%, а различни нетарифни ограничения възпрепятстват вноса на 3000 стоки от общо регистрирани 5125 вида. През 1979 г. се въвежда единно, плоско мито за всички вносни стоки в размер на 10%, което за времето си е революционно намаление на тарифата.

Отварянето на икономиката води до повече конкуренция на пазара и въпреки наличието на голям търговски дефицит управляващите не се страхуват да позволят на чилийците да търгуват свободно. Това води до специализация, печалба от сравнителните предимства на страната, насочване на местните ресурси към ефективни пазарни ниши. Основният принос за ефективността на системата е фактът, че митата са плоски, т.е. държавата не се опитва да протекционира едни сектори за сметка на други. През 2004 г. среднопретеглената митническа тарифа е 3.7%. Тогава Чили подписва споразумения за свободна търговия със САЩ и Южна Корея, което е финалната фаза от процеса на търговска интеграция на страната с останалия свят.

 
Капиталова частна пенсионна система 
 
Чили е първата страна, в която пенсионната система е напълно приватизирана през 1980 г. Тогава публичната разходопокривна (pay-as-you-go) система е заменена със система, основана на индивидуални спестовноосигурителни вноски, които се управляват от частни пенсионни фондове (капиталова система). Принципите на реформата са следните:

1)  този, който избере да премине в частната система, е освободен от задължението да плаща пенсионна осигурителна вноска в държавната система

2) всеки работник има правото сам да избере дали да влезе в новата частна система, или да продължи да се осигурява през държавната разходопокривна система.

Капиталовата система предвижда 10% от заплата на работещите преди данъчно облагане да се депозират в лична сметка. Работниците могат доброволно да внасят допълнително до 10% от месечната си заплата преди облагане с данъци. Доходността по инвестираните суми е необлагаема, а работниците плащат данък върху тези пари, когато ги изтеглят при пенсиониране.
През 2001 г. данните показват, че пенсиите в капиталовата система са с 50 до 100% по-високи (в зависимост дали са за старост, нетрудоспособност или наследствени), отколкото са били в държавната пенсионна система. Средствата, управлявани от пенсионните фондове, възлизат на 40 милиарда долара, или около 55% от брутния национален продукт. Пенсионната реформа е една от ключовите промени, които съществено увеличават спестяванията и инвестициите в икономиката, намаляват преразпределението от държавата, увеличават разполагаемия доход както за работещите, така и за пенсионерите и в крайна сметка водят до ускорен темп на растеж на икономиката.

 
Създаване на силен частен сектор 

 
Приватизация
В края на 1973 г. делът на държавата в някои производствени сектори достига до 70%. Започналата трансформация на икономиката води до раздържавяването на редица предприятия. Частните пенсионни фондове стават едни от най-големите институционални инвеститори, създава се реален интерес към приватизирането на ютилити компании. До края на  80-те години в частни ръце са почти всички електроцентрали, електроразпределителни дружества и телекомуникационни компании. През 1998 г. се приватизира и последното държавно енергийно дружество Edelaysen. В средата на 90-те години държавата започва усилено да отдава на концесии изграждането на магистрали и транспортни съоръжения. Активни участници в този процес отново са пенсионните фондове, които инвестират в дългосрочни проекти. 
           
Премахване на корпоративния данък за реинвестирана печалба

За да се активизира пазарът на труда и за да се стимулират инвестициите в икономиката, правителството премахва корпоративния данък върху реинвестираната печалба, т.е. облага се само този доход, който реално се разпределя от печалбите на фирмите.  

 
Привличане на чуждестранни инвестиции в икономиката

Минният сектор и добивът на мед и други полезни изкопаеми е един от водещите сектори в икономиката на Чили. До началото на 80-те години единствената компания  в отрасъла е държавната Codelco. Приетата през 1980 г. демократична конституция на страната позволява находищата да се отдават на концесии на частни компании, без значение дали са местни или чуждестранни. Към момента по-голямата част от находищата се експлоатират от частни чуждестранни компании, които произвеждат по-ефективно и при по-ниски разходи от държавното предприятие. Чили е една от малкото страни в света, в която минният сектор дълго време не се облага с никакви допълнителни такси и данъци (така наречените роялти) от държавата.     

 
Уроците
Въпреки че през последните години управляващите в Чили имат различни политически убеждения, всички те се обединяват от водената от тях дясна политика - всяко ново правителство надгражда върху пазарните реформи чрез предприемането на нови мерки в тази посока. 

Най-важното условие за успех при нея е промените да не бъдат повърхностни и спорадични, а радикални и всеобхватни, т.е. да обхващат цялата икономика, за да бъдат устойчиви и да доведат бързо до положителни резултати. 
За тези, които наричат идеите за пазарни реформи в икономиката популистки и неосъществими за България, са следните въпроси:

- Защо Чили може да достигне преразпределение на държавата в икономиката до 25% от БВП през 2005 г. и в същото време да отчита бюджетен излишък 4.8% от БВП, икономиката да расте с 6.1%, а в България в проектобюджет 2007 г. се залага преразпределение  41.7% от БВП и няма политическа воля за намаляване на този дял?

- Защо Чили е в състояние да извърви сама пътя и да въведе изцяло частна капиталова пенсионна система, като спечели от това, а България не може?

- Защо Чили не затваря пазарите си за чуждестранни инвеститори, приватизира и дерегулира ютилити компаниите си, което води до икономически растеж и стабилност, а в България се насажда страх от конкуренцията и либерализацията и управляващите "бранят" националните оператори в енергийния сектор от чужди инвеститори?
Има още въпроси, както и още много примери като Чили. Време е да ги последваме.

Адриана Младенова

Статията е публикувана във вестник Дневник  на 14 ноември 2006 г.

Повече за Чили може да прочетете на следните адреси:

 

http://www.heritage.org/Research/WorldwideFreedom/bg1958.cfm

 

http://www.cato.org/pubs/policy_report/pr-ja-jp.html

 

http://www.webmanager.cl/prontus_cea/cea_2003/site/pags/20030923144121.html

 

http://www.beg.utexas.edu/energyecon/new-era/case_studies/Results_of_Electricity_Sector_Restructuring_in_Chile.pdf