Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2006 18:23 - Сагата "Булгартабак" - началото на края, но дали ?
Автор: ime Категория: Други   
Прочетен: 1506 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10.2006 15:48



По-добре със 17 години закъснение, отколкото никога.

“Булгартабак” е създаден през 1951 г. като част от всеобщата национализация от 1947 г. и въвеждането на държавен тютюнев монопол от коминистическата партия. И така до промените или по-точно до 1993 г., когато се формира холдинг и 22 дружества, от които към тогава 70 % са все още държавна собственост. През 1995 г. дружествата са включени в масовата приватизация.

С огромно закъснение, началните опити за цялостното раздържавяване на тютюневия монополист са направени през 2002 г. - Народното събрание приема приватизационна стратегия, предвиждаща холдингът да бъде продаден в пакет. През следващата 2003 г. е обявен публичен конкурс за продажба, при който обаче не се стига до споразумение.
Следващият, почти напълно неуспешен опит е направен през 2004 г., когато е обявен отново публичен конкурс за продажба, този път на акционерното участие на холдинга в четири от цигарените фабрики и във всичките тютюнопреработвателни дружества (12 на брой). Резултатът е крайно неубедителен - три договора за покупко-продажба на една четвърт от фабриките, преработващи тютюн и на нито една цигарена фабрика. 

На пръв поглед двата провалили се опита навеждат на мисълта, че към тютюневия отрасъл в България няма достатъчно голям инвестиционен интерес и дружествата в холдинга не могат да бъдат продадени. Това обаче изобщо не е така и неуспешната приватизация се дължи не на липсата на заинтересовани инвеститори, а на нежеланието на определена част от политическата класа (наричаща себе си либерална) това по принцип да се случи. Всеки път, когато “Булгартабак” е на път да стане частен, се появява някой, който пренасочва вниманието от самата приватизационна сделка към определени нейни параметри. Фактът, че всеки и винаги може да твърди, че дадена цена не е достатъчно висока или, че поставените изискванията пред инвеститорите са далеч от разумната логика, дава възможност това да се използва като достатъчно основателен аргумент да се даде ход назад. Каквото и на практика и се случва.

Последствията обаче не са положителни – многогодишното държавно попечителство създаде отрасъл, който, както се оказа през последните седмици, функционира в пъти по-неефективно от бъдещите си европейски конкуренти. Предприятията все пак не фалираха, тъй като първо, те са държавни и второ, правителството чрез директната си намеса в ценообразуването (определя цените, в т.ч. и на вносителите) гарантираше тяхното оцеляване през целия период. Със следното малко изключение: в началото на 2005 г. пазарът на цигари беше либерализиран – цените на тютюневите изделия можеха вече да се определят свободно, както от производители, така и от вносители като единствено беше необходимо да се уведоми Министерството на финансите. Така беше направена голяма крачка напред и бяха създадени условията за нормалното развитие на сектора. Регистрационният режим обаче не продължи дълго – по-малко от три месеца след решението за либерализация на пазара представители на “Булгартабак” отправиха официално искане до Министерство на финансите цените на цигарите отново да започнат да се определят на административен принцип. С този акт беше негласно признато, че холдингът е неконкурентоспособен при свободно формиращи се цени, които както може да се очаква не осигуряват винаги и при всички обстоятелства фиксирана и предварително известна норма на печалба. Резултатът беше, че контролът върху цените беше възобновен.

Неефективното производство обаче е само част от проблема, ефект, който произтича от може би основната пречка пред по-доброто развитие на холдинга – кроссубсидирането на дейности вътре в него. Двете сравнително най-успешни предприятия са тези за производство на цигари в София и Благоевград. Печалбите им вместо да бъдат реинвестирани с цел подобряване на техническите и технологични параметри, реклама и постигането на по-рентабилно производство, се изсипват в губещите тютюнопреработвателни фабрики, които продължават да купуват и свръхскладират тютюн. За което, както е ясно, няма икономическа, а политическа обосновка.

И всичко това продължи с години. Реалностите обаче се променят.

Акцизните ставки върху тютюневите изделия бяха рязко повишени в началото на годината, което според представители на холдинга ще намали годишната печалба с около 50-60%. От догодина се очаква ново покачване. Скорошното ни приемане в ЕС наложи повторна либерализация на цените, която стана факт преди броени дни (на 13.10.2006 г. влезе в сила наредбата, която го постановява) и може да се очаква, че това ще е окончателно. С други думи, конкуренцията вече може да бъде и ценова. Предвид тези изменения в обстановката, реакциите от холдинга не закъсняха: стана ясно, че един зает в българските цигарени фабрики произвежда средно много по-малко от аналогичните предприятия в Западна Европа и то при не по-ниско заплащане. По думите на изпълнителния директор на холдинга г-н Христо Лачев, средната работна заплата например в “Благоевград БТ” АД е 1 500 лв. На пръв поглед тази сума изглежда по-ниска от съответния еквивалент в ЕС, но ако се отчете и разликата по паритета на покупателната способност, която е общо взето 1:3, то тя е вероятно дори по-висока. Ако бъде отчетена и ефективността, то за единица крайна продукция в България се заплаща в пъти повече, отколкото на запад. 

С други думи реформата и цялостната приватизация на холдинга е неотложна.

Какво предстои да се случи с тютюневия холдинг?
В началото на годината, на заседания на Надзорния и Управителния съвет е взето решение за преструктурирането на холдинга и продажбата на акционерните участия в следните дружества:

• “Пловдив Юрий Гагарин БТ” АД (вече е факт);
• “Асеновград БТ” АД – чрез публично предлагане на акциите на БФБ – София;
• “Шумен БТ” АД ; чрез публично предлагане на акции;
• “Пазарджик БТ” АД – чрез публично предлагане на акции;
• “Дупница БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;
• “Сандански БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;
• “Ямбол БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;
• “Смолян БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;

Не се предвижда приватизация или има неяснота по отношение на следните дружества от холдинга:

• “Благоевград БТ” АД (няма да се приватизира);
• “София БТ” АД (няма да се приватизира);
• “Пловдив БТ” АД (няма да се приватизира);
• “Слънце Стара Загора БТ” АД (няма да се приватизира);
• “Плевен БТ” АД (няма да се приватизира);
• “Дулово БТ” АД (води се дело и изходът не е ясен);
• “Гоце Делчев БТ” АД (не е решено);
• “Кърджали БТ” АД (не е решено);
• “Хасково БТ” АД (в ликвидация);
• “Видин БТ” АД (в ликвидация);
• “Харманли БТ” АД (не е ясно);
• “Тополовград БТ” АД (не е ясно);
• “Първомай БТ” АД (не е ясно);
• “Исперих БТ” АД (не е ясно).

Изводът е следният: промените са частични и за основните предприятия (цигарените фабрики) не се предвижда приватизация. Преструктурирането на дружествата е оправдано единствено с цел бъдещата им продажба, която за много от тях обаче не е на дневен ред. Голяма е вероятността финансовите показатели на холдинга силно да се влошат и след около година те да могат да бъдат продадени при много по-ниска цена, отколкото сега.
В този смисъл всяко едно отлагане на цялостната приватизация е грешка, която е факт от години.


Велико Димитров

Статията е от седмичния бюлетин на ИПИ Преглед на стопанската политика 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ime
Категория: Други
Прочетен: 275813
Постинги: 101
Коментари: 67
Гласове: 132
Архив