Прочетен: 1544 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2006 15:49
Структурата на Българска академия на науките включва централна администрация и 86 научни института. Общата численост на персонала за 2006 г. е разчетена на 8 408 щатни бройки. Солидно подплатени от българския данъкоплатец учените в БАН усърдно работят и спазват предварително разписаната в устава й мисия: „да допринасят за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, и да съдейства за умножаването на духовните и материални ценности на нацията.”
Разликата в обема на отпуснатите субсидии от държавния бюджет между БАН и някои от държавните висши учебни заведения на територията на София (например: СУ, Технически университет, УАСГ, Медицински университет, УНСС), на които функциите са не по-малко обществено отговорни и важни, ни кара да ви предложим кратка съпоставка .
Цифрите говорят, че за 2006 г. са предвидени да се отпуснат субсидии на БАН в размер на 65 090,6 хил.лв. или това е 6.19% увеличение спрямо 2005 г . Общият „Средно претеглен брой учащи се „(в дадения пример с гореспоменатите висши учебни заведения) е в размер на 43 257 хил.лв., а общите отпуснати субсидии за тези учебни заведения са в размер на 85 583,9 хил.лв.
Ако приемем, че една от фундаменталните отправни точки за развитието на т.н. икономика на знанието е финансовото обезпечение, то спокойно можем да твърдим, че спрямо съотношението на размера на средствата, които се раздават от министерството на образованието (в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства) на БАН и висшите учебни заведения, то люлката на българската просвета и наука е БАН. Но дали това е така? Както разбрахме вече, измерени в чисто количествено изражение, научните работници са много, но дали в качествено изражение ситуацията е съизмерима?
Най-общо могат да се изведат два изключително важни проблемни области в работата на БАН:
1) БАН е непригодна за т.н. проектно финансиране - липса на организационна ефективност и подготовка за администриране на процедурите за кандидатстване и управление на проекти.
2) Изключително ниско ниво на публикуване на статии в т.н научни списания с влияние (impact factor). Този критерии се измерва чрез т.н. индексация и оценка на ефективността на публикациите– тя може да се дефинира, като произведение на броя на публикациите и броя на техните цитати. Тази система претърпя огромно развитие в последните години поради бурното навлизане в ежедневния живот на интернет и различните чисто технологични иновации. Такъв пример е Web of Science на ISI, с помощта на която само за няколко минути всеки човек може да разбере индекса на ефективност на публикации на даден учен. Това се явява и един от критериите за получаване на научна степен. Разглеждайки съществуващата ситуация в България, на базата на данни от Web of Science ясно се вижда, че голяма част от българските учени имат доста незадоволителен коефициент на цитиране – за много добра ефективност се смята коефициент в размер около и над 10. България се нарежда на 89-то място сред 150-те публикуващи страни (данни:1990-2005г.) със средно цитиране на 1 публикация – 4.0., а за БАН този показател е 4.4. Трагично е положението по отношение на нашите водещи учени – академици, професори, член-кореспонденти. Данните сочат, че някои от тях имат среден коефициент на цитиране на 1 публикация под 3, а някои пък нямат дори 5 публикации след 1990 г.
Насоки на бъдещи действия
1) Премахване на държавните субсидии за БАН. Средствата изразходвани за ежегодната издръжка на академията могат да бъдат инвестирани пак в сектора на образованието, но в начинания даващи по-голяма добавена стойност за българската икономика.
2) По този начин новосформираната организация ще участва на чисто пазарни принципи в конкуренцията за спечелването и успешното реализиране на програми и проекти, а от друга ще има възможност да кандидатства и за различни по вид и размер схеми на финансиране.
Тази промяна ще стимулира в по-голяма степен развитието на новаторството в научния процес, а от друга по естествен начин ще отсее „можещите” от „неможещите”,което по неминуем начин ще подобри, както ефективността, така и резултатите в работата на организацията.
Методи В. Методиев
Статията е от седмичния бюлетин на ИПИ Преглед на стопанската политика